Ивицата Газа – Когато бях дете, големи, ръмжащи израелски булдозери се

Ивицата Газа –  Когато бях дете, огромни, ръмжащи израелски булдозери се търкулнаха в квартала ни един ден и го сплескаха всички къщи. Просто по този начин.

Възрастните бяха тъжни, само че не изглеждаха сюрпризирани.

Продължавайте да четете

лист от 4 детайла. Израелският законодател упреква погромите против палестинците за „ ужасни “ офанзиви < /h3> Какво е Хамас? Лесно управление за въоръжената палестинска формация Няма нищо изненадващо в интервенцията на Хамас Защо толкоз доста палестински пандизчии са в израелските затвори? завършек на списъка

Местихме се от приюти в къщи на заем в продължение на години, до момента в който най-сетне успяхме да намерим личен дом във Фокхари, източно от Кан Юнис в южната част на Ивицата Газа.

Близо сме до преминаващия през Рафах към Египет и до разграничителната ограда. Беше бурно, само че най-малко не се постановяваше да се местим толкоз постоянно.

Оцветен ден

Когато се разсъниха в събота, това беше звукът на изстреляни ракети. Бяхме съвсем сигурни, че това са палестински ракети, изстреляни по нашите окупирани земи отвън Газа. Земи, от които нашите баби и дядовци са били изгонени преди 75 години по време на Накба, земи, на които на някои от нас в никакъв случай не е било разрешено да стъпят.

Те продължиха с часове. Не стана ясно обаче каква е повода. Беше ли възмездие, тъй като Израел умъртви водач на Хамас? Те вършат това от време на време, убиват хора от ръководещата партия в Газа.

Бяха ли ракетите отговор на протичащото се в джамията Ал-Акса през миналата седмица, набезите на заселниците и насилието против мюсюлмани, опитващи се да се молят там?

Можеше да бъде всичко, Израел прави толкоз доста за Палестина и палестинците.

След това се включиха високоговорителите на джамията, хората започнаха да изпращат вести и фотоси на телефоните си. Голяма група бойци от съпротивата се бяха измъкнали от Газа, „ инфилтрирайки “ личните ни окупирани земи.

Сцените бяха ужасяващи, наподобяваха толкоз доста, които бяхме виждали преди от Газа. Но този път хората, лежащи мъртви на земята, не бяха палестинци. Всички смъртни случаи са травматични.

Беше сюрреалистично, като филм на ужасите, опетни деня.

С взор към нашите окупирани земи

Палестинците излязоха от домовете си и излязоха на улиците – във въздуха се усещаше комплициране.

Те крещяха, до момента в който ракетите, изстреляни от съпротивата, летяха над тях – всяка демонстрация на мощ, способността да се опълчват на окупатора ги успокояваше малко, правеше живота, лишен от вяра, да наподобява малко по-поносим.

Да знам, че палестинските младежи са навлезли в палестински земи – земи, които постоянно са били толкоз сложни за постигане, в случай че не и невъзможни – и са се борили с окупатора лице в лице. И в това време да знаете, че този окупатор, подкрепян от могъщите, богати другари на окупатора, в този момент ще се обърне и ще унищожи колкото се може повече палестинци. Какъв вътрешен спор.

Когато Мохамед Дейф, главнокомандващ на въоръженото крило на Хамас, Бригадите Из ал-Дин ал-Касам, приказва, той сподели на света, че те ползват друг вид интервенция, фактически разполагане на сухопътни сили. < /p>

Речта не разсея страха и безпокойството, които витаят при всяка вест за опозиция. Колко от хората в Газа биха починали този път?

Той сподели, че оградата, която Израел е построил, с цел да ни затвори, към този момент е отворена и хората могат да отидат и да влязат в техните земи. Стотици, хиляди хора се насочиха от Хан Юнис към оградата.

Някои бяха млади, малко повече от младежи, до момента в който някои бяха възрастни хора, които мечтаеха да се върнат в тази окупирана земя от 1948 година

Първите моменти бяха на мощна наслада, документирани на мобилните им телефони, с цел да ги споделят със света. Но в последна сметка всички трябваше да се приберат вкъщи.

Майките плачат безпомощно за децата си

Бойни самолети започнаха да обикалят небето над Газа. Отмъщение.

Чух самолетите да стрелят по хора в граничните региони.

Започнаха да идват тела в Европейската болница до нашата къща. В новините се приказва за десетки ранени. Министерството на здравеопазването разгласи, че има 100 убити и броят им непрестанно нараства.

Гласовете на фамилиите на мъчениците, изпълнени с болежка и загуба, извършиха въздуха. Повече от 50 бяха починали в Хан Юнис.

Загубата е толкоз мъчителна.

Тези хора имаха фантазии, фамилиите им имаха бъдеще, което си представяха за тях, само че в този момент има единствено огромна тъга.

Сълзите на майките за техните деца течаха в обилие, като че ли с цел да утолят земята, жадна за техните деца.

Мъчителната нощ на Газа

В ранните часове на тази нощ Израел стартира да унищожава фамилии и да унищожава домове.

Унищожението стартира в южната част на линията Газа. Деветнадесет членове на семейство Абу Кута бяха убити в Рафа. Младо семейство беше избито в Бейт Ханун на север – 18 души изчезнаха: мъже, дами, деца.

Ракетите, огромни и тежки, изпращат мощни трептения през земята, осветяват небето с натоварен червен цвят и пробиват тъпанчетата ни с толкоз мощни детонации.

Те караха десетки хора, които живеят в граничните региони, да намерят леговище в учебните заведения на UNRWA, надявайки се, че ще бъдат в сигурност. Но съгласно моя опит Израел не се интересува от сходни неща.

Изместване и гняв

Когато бях дете, не беше извънредно да виждам убити хора. " Мъченици! " Мъжете крещяха, нищожна разтуха за майките, които крещяха от ужасена болежка поради децата, откраднати толкоз грубо от тях. Бях на седем години и се чудех на равнището на страсти на улицата.

Десет години по-късно трябваше да се откажа от това да бъда гимназист, тъй като трябваше да бягаме, разселени, до момента в който бягахме от сухопътното навлизане на израелската войска през 2008 година

Нощите бяха най-трудни, тогава не можеш да заспиш и стоиш безсънен, трескаво четеш вести или чакаш да чуеш нещо.

Цели фамилии остават в една стая, с цел да могат да оцелеят дружно или да умрат дружно. Това е сложна мисъл за обработка, само че това е, което усещаме в Газа, изключително през нощта.

Веднага щом разбрахме, че идва идващото нахлуване, хората се втурнаха да купуват хранителни запаси за няколко дни, само че нито един магазин нямаше задоволително наличност, с цел да задоволи търсенето. Токът, интернетът и водата са съвсем изцяло спрени.

Молим се от самото начало. Никога не знаем по кое време един от нас може да почине, защото израелската войска нападна от ден на ден и повече домове. Тази заран се разсъниха задушен от нещо, което носеха ракетите. Има изказвания, че в ракетите е употребен запалим бял фосфор. Не знам.

Моя другарка загуби брачна половинка си, друга другарка загуби брат си, а директорката на главното ми учебно заведение загуби своя племенник.

Виждам ужасяващи изявления във Фейсбук. Не мога да утеша никого - мога единствено да рева.

Всички имаме потребност от разтуха по време на това нахлуване, изключително през нощта.

Ние ненавиждаме нощта не поради това, което е, а поради това, което Израел прави с нас през дългите си тъмни часове.

Преведено от арабски.

Източник: Ал Джазира